"Мирните
посетители на Западните Индии[1]
сигурно са се учудили много, когато за първи път са срещнали този нов вид
човешко същество. Обикновено то се обличало в яркочервената камизола[2],
така характерна за Карибите, но толкова износена и избеляла, че трудно се
познавала първоначалната материя и цвят, с парцалива памучна риза, висяща на раменете
и подобие на панталони, които се опитвали да прикрият бедрата му. При
по-внимателно вглеждане би могло да се забележи, че цялата материя е пропита с
кръв и мазнотия. Бронзовото лице и дебелият врат на съществото са обрасли с
къдрави и разчорлени косми, подобни на горски мъх. Краката му са увити в прясно
одрани кожи от диви говеда или прасета, миризливи и оставени да се втвърдят по
формата на стъпалата му. Тежък мускет, направен от Диеп[3]
или Нант[4],
с дуло дълго четири и половина фута, виси на рамото му заедно с издълбана
продълговата тиква с восъчна тапа, пълна с барут. Поясът на странното
"създание" е изработен от крокодилска кожа с втъкани четири ножа и
байонет[5]
..."[6]
По този
художествено-описателен начин, очевидците описват …
Пиратите!
Най-преекспонираната и обезсмъртявана в художествени произведения тема е именно
тази, отнасяща се до морските разбойници, които със застрашителния си външен
вид и пословичната си жестокост, успяват да грабят колкото се може повече, без
да се интересуват от жертвите и щетите, които оставят след себе си.
Да търсим корените на
този занаят също не е нещо, с което трябва да се занимаваме, поради простата
причина, че пиратството е толкова древно, колкото са древни и първите
плавателни съдове, колкото е древно и човешкото любопитство към необятното,
колкото е древно онова желание за приключение, за открития и неизследвани
кътчета …
Открития! Да, пиратството
претърпява буйния си „разцвет“ точно в периода на Великите географски открития
и така до средата на XVIII
век,
когато преуспяващите морски сили като Великобритания, Франция, Испания и
Холандия вече са си поделили света и пред политиците стоят други приоритети.
Главната причина за
появата на морските разбойници! Ами, златото е единственият отговор – алчността
– този вроден в почти всеки човек недъг. Именно в алчността се крият както
най-мащабните военни операции, така и най-позорните загуби. Но кой би могъл да
устои на примамливи огромни испански галеони[7],
натоварени до горе със злато, сребро и всевъзможни накити, изтръгнати от ръцете
на местните индианци. Никой, дори национален герой като Франсис Дрейк, не
устоява на това изкушение. Затова и неговите нападения над испански и
португалски кораби се посрещат възторжено у родната Англия, а кралица Елизабет I, дори го посвещава в рицарство.
Самата тя дори се радва на огромни проценти от плячката, защо да не е доволна!?
Монарси, губернатори,
дори членовете на Адмиралтейството в Англия, а през 1707 вече Великобритания[8],
си „затварят‘ очите за безчинствата по пристанищните градчета на колониите,
както и в откритите води на океаните и всичко това, заради печалбата. Някои от тях лично финансират набора на
екипаж, наемането, дори строежа на кораби, водени от алчността и от манията за
величие. Съществуват дори законови средства като „каперското писмо“[9],
което един вид „регламентира пиратството“, ако ще е за сметката на вражески
кораб. И всичко това, заради златото, било то жълто или „черно“[10].
Въпреки мръсната истина
обаче, романтичният образ на пиратите и „морските вълци“ ще остане завинаги в
литературата и киното. Колкото и страшен да е бил действително съществувалият
Франсоа Л‘Олоне, Черната Брада (Едуард Тийч) или Хенри Морган, който в
последствие става сър, митът за пиратите и търсенето на съкровища винаги ще
завладява въображението на юношите, а
защо не и на порасналите деца.
[1]
Или Карибски регион - най-важните и икономически изгодни британски колонии
[2]
Долна дреха
[3]
Град в Северозападна Франция
[4]
Град в Западна Франция
[5] Щик
[7]
Големи испански кораби.
[8]
Великобритания се наричат Обединените държави от британските острови –
Шотландия, Англия и Уелс, а от 1801 и Северна Ирландия.
[9]
Каперско писмо, Каперски патент – документ, регламентиращ нападенията над
вражески кораби, пътуващи под флага на страна, с която притежателите на патента
са във война.
[10]
„Черно злато“ – нарицателно име за робите, внасяни от Африка в колониите с цел
работна ръка
Няма коментари:
Публикуване на коментар