Пиратите ...

"Мирните посетители на Западните Индии[1] сигурно са се учудили много, когато за първи път са срещнали този нов вид човешко същество. Обикновено то се обличало в яркочервената камизола[2], така характерна за Карибите, но толкова износена и избеляла, че трудно се познавала първоначалната материя и цвят, с парцалива памучна риза, висяща на раменете и подобие на панталони, които се опитвали да прикрият бедрата му. При по-внимателно вглеждане би могло да се забележи, че цялата материя е пропита с кръв и мазнотия. Бронзовото лице и дебелият врат на съществото са обрасли с къдрави и разчорлени косми, подобни на горски мъх. Краката му са увити в прясно одрани кожи от диви говеда или прасета, миризливи и оставени да се втвърдят по формата на стъпалата му. Тежък мускет, направен от Диеп[3] или Нант[4], с дуло дълго четири и половина фута, виси на рамото му заедно с издълбана продълговата тиква с восъчна тапа, пълна с барут. Поясът на странното "създание" е изработен от крокодилска кожа с втъкани четири ножа и байонет[5] ..."[6]

 

По този художествено-описателен начин, очевидците описват …

Пиратите! Най-преекспонираната и обезсмъртявана в художествени произведения тема е именно тази, отнасяща се до морските разбойници, които със застрашителния си външен вид и пословичната си жестокост, успяват да грабят колкото се може повече, без да се интересуват от жертвите и щетите, които оставят след себе си. 

Да търсим корените на този занаят също не е нещо, с което трябва да се занимаваме, поради простата причина, че пиратството е толкова древно, колкото са древни и първите плавателни съдове, колкото е древно и човешкото любопитство към необятното, колкото е древно онова желание за приключение, за открития и неизследвани кътчета … 

Открития! Да, пиратството претърпява буйния си „разцвет“ точно в периода на Великите географски открития и така до средата на XVIII век, когато преуспяващите морски сили като Великобритания, Франция, Испания и Холандия вече са си поделили света и пред политиците стоят други приоритети.

Главната причина за появата на морските разбойници! Ами, златото е единственият отговор – алчността – този вроден в почти всеки човек недъг. Именно в алчността се крият както най-мащабните военни операции, така и най-позорните загуби. Но кой би могъл да устои на примамливи огромни испански галеони[7], натоварени до горе със злато, сребро и всевъзможни накити, изтръгнати от ръцете на местните индианци. Никой, дори национален герой като Франсис Дрейк, не устоява на това изкушение. Затова и неговите нападения над испански и португалски кораби се посрещат възторжено у родната Англия, а кралица Елизабет I, дори го посвещава в рицарство. Самата тя дори се радва на огромни проценти от плячката, защо да не е доволна!? 

Монарси, губернатори, дори членовете на Адмиралтейството в Англия, а през 1707 вече Великобритания[8], си „затварят‘ очите за безчинствата по пристанищните градчета на колониите, както и в откритите води на океаните и всичко това, заради печалбата.  Някои от тях лично финансират набора на екипаж, наемането, дори строежа на кораби, водени от алчността и от манията за величие. Съществуват дори законови средства като „каперското писмо“[9], което един вид „регламентира пиратството“, ако ще е за сметката на вражески кораб. И всичко това, заради златото, било то жълто или „черно“[10].

Въпреки мръсната истина обаче, романтичният образ на пиратите и „морските вълци“ ще остане завинаги в литературата и киното. Колкото и страшен да е бил действително съществувалият Франсоа Л‘Олоне, Черната Брада (Едуард Тийч) или Хенри Морган, който в последствие става сър, митът за пиратите и търсенето на съкровища винаги ще завладява въображението на юношите,  а защо не и на порасналите деца.

---

[1] Или Карибски регион - най-важните и икономически изгодни британски колонии

[2] Долна дреха

[3] Град в Северозападна Франция

[4] Град в Западна Франция

[5] Щик

[6] Маринър, Джордж. Пиратите : I част., С., с. 121.

[7] Големи испански кораби.

[8] Великобритания се наричат Обединените държави от британските острови – Шотландия, Англия и Уелс, а от 1801 и Северна Ирландия.

[9] Каперско писмо, Каперски патент – документ, регламентиращ нападенията над вражески кораби, пътуващи под флага на страна, с която притежателите на патента са във война.

[10] „Черно злато“ – нарицателно име за робите, внасяни от Африка в колониите с цел работна ръка